Nov 4, 2006, 1:58 AM

това наистина е края...

  Poetry
839 0 5
това наистина е края..
не искам и да зная
вече нищичко за теб...
ти така умело си играеш
с чуствата ми,който моля се да станат лед...
това наистина е края..
и не искам да се връщам там,
там където бях щастлива...
а не знаех че е просто блян...
това наистина е края...
не искам вече да се моля,
да плача и да прося,
все едно ти бе последен...
а аз бях толкоз малка
и мислех че няма да има пореден....
това наистина е края....
изправям се дори цялата да съм във рани
ще ходя и пълзя....
но на теб аз няма да простя
и ще продължавам аз да търся любовта,
която ти преди ми обеща....
това наистина е края...
ще се изправя като силна,бореща се жена
и няма да обръщам аз внимание
на теб и на удара от любовта...
това наистина е края...
и вече няма да се моля аз...
та нима ти бе последен
че желаех в гроба да съм аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...