Исках да избягам,
но твоят глас ме следваше навсякъде,
исках да се скрия,
но твоите очи се взираха дълбоко в сърцето ми,
исках да се приземя,
но твоята любов ме носеше на криле.
Вече не искам нищо... защото имам всичко.
Моя е луната, мои са звездите,
мои са всички мънички неща...
всеки звук, всяка надежда, всяка мечта...
а аз не сънувам... не мечтая...
Това си ти - Ти си всичко...
© Даниела All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
