Това за мен съвсем не е прераждане
Това за мен съвсем
не е прераждане
Не се усмихвай –
моят мрак е постоянен.
Отдавна вече
не се съмва във душата ми.
Привикнах да съм
ничия.
И мъничко скандална.
Докато търся късове
от разпиляната
си цялост.
Не се намерих.
В тебе съм изгубена.
Заключи ме завинаги
във своите зеници.
Но не преставам,
скитайки,
да търся ключа.
И безадресните писма
със кръв дописвам.
Изпращам ги
по вятъра
и прелетните птици.
И в звънки ноти
твоето събуждане
пробожда
самотата с дъх
прощален.
Боли от тишина.
А молила съм само
да се скъсят
във мене
злите разстояния.
Изтрих вините ни
от всичките раздели.
И се родих отново.
С теб.
Едноутробно.
Това сега за мен
съвсем не е
прераждане.
И знай –
дори след края
няма да е
„сбогом”.
© Елмира Митева All rights reserved.
Радвам се, че отново те виждам с коментар под мой стих 
