Тоя влак кога най-сетне ще замине?...
Кълне жестоко моята и после плаче...
Душата ми до днес така и не разбра!
Под ключ съм често във мазето ни. Обаче -
до виното...Със котката и песента...
Пък то - защо? Че ново буренце отпуших
и в състояние сме сякаш на война.
Аз, дръпна ли със чашката, съм благодушен,
но не признава моята жена!
Да кажеш, примерно, тогава й посягам?...
Бе, няма нищо! Ето - честен кръст!
Най-много да я пратя да си ляга.
Заклевам се - не съм я пипнал с пръст!
Ударя ли за здраве повече гълтоци,
на песни ме избива, срам не срам.
Пък моята, тогава вземе та подскочи...
Една подкарвам, щото само нея знам.
Харесвам много "Черен влак се композира",
очи притварям, пея с цялата душа...
А моята от чувства никак не разбира!
Е, аз виновен ли съм? И къде греша?
"Бе, тоя влак кога най-сетне ще замине,
и ти да се пръждосаш с него там!
Ех, Господи, животът с тази песен мина!...
Къде сгрешила съм и аз не знам!..."
Та, ей така проклина моята и плаче.
Душата ми до днес така и не разбра!...
И пак под ключ съм във мазето ни. Обаче
се свърши виното...А котката умря...
© Роберт All rights reserved.
