Този ден не научи ли
Аз съм тук, ти – отсреща.
По средата – кутия с писма.
Ти си онзи горещник
от следа на солена сълза.
Виж, блестят коловози,
тук е гарата, другата – там,
а денят невъзможен,
си изпива тъгата до грам.
И се втурва в премала,
но са спрели на гарата влак.
Той намята си шала
и остава до залеза чак.
На перона – две кучета
и с клошарят, намерил си фас.
Ех, денят не научи ли,
да не зъзне така, както нас?
Да е само на топло,
щом застлана е зима навън
и далече от вопъл –
избуял в студовете ни трън.
© Ани Монева All rights reserved.
