May 1, 2007, 10:45 AM

Този път аз си тръгнах първа

  Poetry
1.1K 0 3
Разбрах,че да те мразя нямам сила.
Да те искам-това не бих си простила.
Искаш да те моля-това не ще сторя.
Да те обичам-това никога не ще повторя.
Да,точно така,този път аз ти обръщам гръб.
Питаш защо-ти на душата ми донесе само скръб.
Разбрах,че в живота нищо вечно няма.
Разбрах,че живота е илюзия голяма.
Осъзнах,че неповторим е всеки миг,
но въпреки всичко живота е велик.
Обичах те,а ти жестоко ме изигра.
Намразих те,защото ти с мен се подигра.
Във вечна любов заричаше се ти,
но всичко е било гадни лъжи...
Дали ме мразиш или ме обичаш ти сега,
честно казано не ме интересува това.
Да знаеш,че аз вече те забравих
и теб страшно много намразих.
Живота си прекрасен ще живея
и за теб аз вече няма да копнея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яничка All rights reserved.

Comments

Comments

  • просто перфектен много ми допадна
  • Много благодаря!
  • Браво!Наистина пишеш много хубаво! "Да,точно така,този път аз ти обръщам гръб. Питаш защо-ти на душата ми донесе само скръб"-много хубав стих!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...