Този свят
"Този свят е сълза на самотно сираче..."
Димитър Драганов
Този свят е дете. И самичък не може.
Има нужда от мир и от нежна ръка.
Като гъба расте. Ала как да го сложиш
сред куршуми безспир да стои на крака?
Уж е бебешки плач. Но не носи смирение.
Не е гъба след дъжд, а е атомен взрив.
Мама пее по здрач? Май е вой на сирени.
Не е татко - спи мъж в пепелищата, сив.
Този свят е хлапак. Коленете ожулил,
все подтичва в екстаз подир чужди мечти.
Чупи с топката пак куп стъкла. И го хулим -
с груби викове аз, с тихо мрънкане ти.
Уж е топка, нали? Ала всъщност е бомба.
Сам хлапакът е в шок колко смърт сее тя...
Хем от думи боли, хем не жалим апломба
от върха си висок. В края носим цветя.
Този свят е пъпчив, ала не от хормони.
И се влюбва наред - до уши, като луд.
След поредния срив вън от къщи го гоним.
Вече не е на пет, да го гушнеш на скут...
Уж е прост пубертет. Но прилича на криза.
Бедност, болести, глад - сякаш цирей гнои.
Де да беше на пет, нямаше да излиза,
пълен с гняв, този свят. И войни да рои.
Ала днес си е наш. Аз и ти го спасихме
от онези преди, да го кърмим с любов.
Вярно, стана апаш. Малко късно открихме...
Уж след всички беди ще е пак като нов.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
