yotovava (Валентина Йотова)
2502 20903
Apr 10, 2017, 1:20 PM

Транзитна спирка 

  Poetry » Phylosophy
381 3 10

 

Потъва селото във здрача.

И пак самотно ще осъмне.

Не пеят брадви на секачи.

И никой троскота не жъне.

 

Мливарят лунен отминава

над къщиците – без да спира,

разпръснал сребърната плява

из друмищата на Всемира.

 

Щурците – сенки на ковачи,

със пранги спъват тишината.

... но няма време да се плаче –

нощта и без сълза помята.

 

Че иде изгревът – бакърен,

и жаба слънцето надува.

В селцето Господ се е върнал –

макар и тежко боледувал.

 

Оцъклени – в дъжда немеят

под паяжините стъклата.

Дали зад тях души живеят –

между небето и земята?

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??