yotovava (Валентина Йотова)
2512 21004
10 апр. 2017 г., 13:20

Транзитна спирка 

  Поэзия » Философская
382 3 10

 

Потъва селото във здрача.

И пак самотно ще осъмне.

Не пеят брадви на секачи.

И никой троскота не жъне.

 

Мливарят лунен отминава

над къщиците – без да спира,

разпръснал сребърната плява

из друмищата на Всемира.

 

Щурците – сенки на ковачи,

със пранги спъват тишината.

... но няма време да се плаче –

нощта и без сълза помята.

 

Че иде изгревът – бакърен,

и жаба слънцето надува.

В селцето Господ се е върнал –

макар и тежко боледувал.

 

Оцъклени – в дъжда немеят

под паяжините стъклата.

Дали зад тях души живеят –

между небето и земята?

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??