Травма
Старата любов ръжда не хваща.
Хваща пътя - гледам ти гърба.
Махам ти, докато я изпращам.
Махам си главата и скърбя.
Махам ти, когато уж се връщаш.
Махам си червилото във теб.
Махам ти - недостигът на чуждо
те тласка вън… Но всичко е наред.
Махам всички опции за други.
Махам пак за „здрасти”, щом решиш,
че ключовете тук си си изгубил.
В бикините ми ли ще провериш?!
Махам пак за сбогом. Няма страшно.
Махам до откат и уж сме квит.
… старата любов РЪЖДА не хваща!
Мой’та хвана тендовагинит.
© Лора Димитрова All rights reserved.
