Третото стъпало нагоре
ТРЕТОТО СТЪПАЛО НАГОРЕ
По различни пътеки вървяхме,
(Май сме пили мълчана вода.)
Буря сбра ни на сухо под стряха –
надалеч от шума и града.
Неизвестна магия и тайна
или нокът вълшебен на кос
са чертали маршрута навярно.
Но това е лиричен въпрос.
И настъпи мигът да говорим.
(А така ми се ще да мълчим.)
Любовта няма нужда от грохот,
а от топли и нежни очи,
от едничка милувка и ласка,
от внезапно признатия грях.
И от шепот, изронен до пясък.
Щях да бъда до теб. Но не бях.
Аз си тръгвам в дъжда. Неразбрана.
Силует – като струйчица дим.
Помоли ме да спра – ще остана.
И ако може – ще си простим.
© Валентина Йотова All rights reserved.
