Sep 27, 2014, 11:38 PM

Три

952 0 4

Ти си любимата ми книга
Даже повече.
Моята чаша чай
Моят вкус
И аромат
Ти си чаршафите ми през нощта 
И всичко мръсно във ума
Най-светлата надежда
В нощта когато съм сама
Тема за поезия в 
три през нощта
Ти си всичко нежно
Всичко, от което ме боли
си Ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люба-Мария Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересен стих. В тайнствените среднощни часове се разкрива най-интимното в душата на човека и най-причудливото от любовта.
    Изразила си всичко това нетривиално и докосващо, Любамария!
    Моите почитания за стиха и най-висока оценка за високото му качество!
  • Зрасти Обичаща, добре си дошла!
  • Изключително трогната съм от думите ти, благодаря.
    Като нова тук, такива коментари са невероятни.
  • Страхотно!
    Радвам се, че си сред нас!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....