May 4, 2012, 12:18 PM

Три минути... 

  Poetry » Other
1211 0 8

Три минути имам да съм приказна,

после пак ще стана пепеляшена...

После? После пак ще съм унесена,

сякаш че от нещо съм уплашена...

 

Три минути... пропилях ги... Боже!

В писане ги пропилях... Избягаха...

И сега какво? Назад, назад не може

а напред - век чакане... (тъй казаха)

 

Три минути?  И на кой му трябвам

да съм приказност... цигара време?

Не, не искам!... Към него тръгвам,

знам, и пепеляшена  ще ме приеме...

 

Три минути в очите му ще слизам,

а после три в гърдите му ще легна...

Да съм в мислите му смело влизам,

не за три, и за минутата последна.

 

А после... после век нека е минало

и да разказват че „нявга е живяла 

пепеляшена жена, в сърце ù имало 

към мъж любов - приказна и бяла...”

 


30.04.2012 г

цикъл "Бяло перо"

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??