Три минути...

4 may 2012, 12:18

Poesía » Otra

1210 0 8

Три минути имам да съм приказна,

после пак ще стана пепеляшена...

После? После пак ще съм унесена,

сякаш че от нещо съм уплашена...

Три минути... пропилях ги... Боже!

В писане ги пропилях... Избягаха...

И сега какво? Назад, назад не може

а напред - век чакане... (тъй казаха)

Три минути? И на кой му трябвам

да съм приказност... цигара време?

Не, не искам!... Към него тръгвам,

знам, и пепеляшена ще ме приеме...

Три минути в очите му ще слизам,

а после три в гърдите му ще легна...

Да съм в мислите му смело влизам,

не за три, и за минутата последна.

А после... после век нека е минало

и да разказват че „нявга е живяла

пепеляшена жена, в сърце ù имало

към мъж любов - приказна и бяла...”

30.04.2012 г

цикъл "Бяло перо"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.