Три минути...
Три минути имам да съм приказна,
после пак ще стана пепеляшена...
После? После пак ще съм унесена,
сякаш че от нещо съм уплашена...
Три минути... пропилях ги... Боже!
В писане ги пропилях... Избягаха...
И сега какво? Назад, назад не може
а напред - век чакане... (тъй казаха)
Три минути? И на кой му трябвам
да съм приказност... цигара време?
Не, не искам!... Към него тръгвам,
знам, и пепеляшена ще ме приеме...
Три минути в очите му ще слизам,
а после три в гърдите му ще легна...
Да съм в мислите му смело влизам,
не за три, и за минутата последна.
А после... после век нека е минало
и да разказват че „нявга е живяла
пепеляшена жена, в сърце ù имало
към мъж любов - приказна и бяла...”
30.04.2012 г
цикъл "Бяло перо"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
