Mar 24, 2012, 9:18 PM

Три реки 

  Poetry » Love
860 0 16

 

 

Три реки ми завихриха мислите, точно когато

бях решила, че мога сама да си бъда сайбия...

Тази, първата, носеше спомен от жаркото лято

(беше с цвят на звезди, на прибой и на морска стихия).

 

После бликна река, дето носи надежди по мръкнало –

гроздоберно красива в искрите на нощни огньове...

Като луда лоза с грешни мисли в салкъми напъпи

и зърната напукала, се разля в  кехлибарени сокове.

 

А след нея река заснежена до бяло се плисна

(като бяло причастие грешния свят да прекръсти).

Сякаш всички вини, наранили съня ми, пречисти

и взриви тишината на хиляди огнени пръски...

 

Три реки изповядаха всички неказани болки

(като в храм, любовта ритуално взриви тъмнината),

за да може Южнякът отново да пее във клоните,

щом в съня ми най- живата пролет се върне с цветята...

 

 

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??