ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА ЕДИНАДЕСЕТА ЧАСТ

(Приказка в рими по Ангел Каралийчев)

НА БОЙНОТО ПОЛЕ

По безкрайното поле

екнат бойни викове,

оживление настана –

бие силно барабана,

ето милион войници

маршируват във редици,

за честта на царя свой

са поели в боен строй.

Нейде там в далечината

ги очакваше ламята,

заедно със своя син –

грозен, страшен исполин,

гол до кръста, мълчалив,

прав, разкрачен, безочлив

и с десница над челото

взираше се в множеството.

- Царят им не виждам аз! -

Ох изрече с дрезгав глас.

- Като всичките царе

и той скрил се е добре,

зад последната редица,

сгушил се е в колесница. -

гневно ламята отвърна,

към сина си се обърна:

- Все още и аз се чудя -

Как войската да погубя?

- Майко, остави на мен -

нека да ги взема в плен,

те са здрави, работливи,

искам да останат живи -

и тогава в нощ, и в ден

ще се трудят те за мен!

Към войската Ох закрачи,

в миг засвириха тръбачи,

дадоха сигнал „В атака!” -

Ох се спря и ги зачака…

Царят копието вдигна,

срещу слънцето премигна

и след втората тръба,

заповяда: „За стрелба!

Ето милион стрели,

бръмнаха като оси -

те небето затъмниха,

великана Ох покриха,

той отвърна с грозен смях,

в миг отърси се от тях -

сякаш борови иглички

се посипаха самички…

- Копията пригответе!

Към врага ги насочете! -

разтреперан, изтерзан,

заповяда Патаран.

Като вихър полетяха,

но така и не успяха,

кожата му да пробият,

великана да убият…

Вейхайвей закърши пръсти,

с  ужас почна да се кръсти:

- Този великан ужасен

е противен и опасен,

просто е непобедим,

как сега да се спасим?

Татко, ако не искаш да умреш,

ще трябва да се предадеш!

Тъй правят победените царе!

Баща си блъсна грубо със ръце,

а царят жезъла изпусна,

и колесницата напусна,

към великана приближи,

поклон направи доземи

и му продума с тъжен глас:

- Слуга твой верен ще съм аз!

Предавам се и прося мир...

Ох го млатеше безспир,

със сабята му по гърба.

- Ще взема твоята войска!

Това е първо! Разбери -

че всяка сутрин във зори,

на майка - старата ламя,

ще даваш по една мома!

Че тя обича на закуска,

девица млада да изхруска.

Сега, недей протака ти,

а договора подпиши!

Изправи се цар Патаран,

поиска боен барабан,

намести с мъка очилата

и със писалка във ръката,

той договора парафира,

от страх сърцето му замира,

но великана срам, не срам

попита „Искам аз да знам

дали свободен съм сега?”

А Ох му махна със ръка:

- По-бързо махай се човече,

че друга грижа имам вече!

Сега ще трябва да реша

как робите да подбера?

Дърво огромно той видя,

закрачи и пред него спря,

подхвана го със две ръце

намръщи своето лице,

напъна се и го изтръгна

и с него към войската тръгна,

размаха го като тояга,

войската в ужас се разбяга,

премина ламската гора

и хлътна през една врата,

в подземията великански -

гласът на Ох отекна ка̀нски:

- От днес, до сетния си ден,

вий ще се трудите за мен!

Любомир Попов

Следва