ДВАДЕСЕТА ЧАСТ 

ЗЛОДЕИТЕ ОТ КРЪЧМАТА „ПОСЛЕДЕН ГРОШ”

Сред полето - кръстопът, дето текла бе чешма,

кръчма бяла и огромна разпростряла бе снага.

Най-отгоре, на стената надпис на голяма площ:

Заповядайте при нас, в кръчмата „Последен грош”!

Пред вратата морен пътник, със тояжка и торба,

в надписа се бе загледал, чукна три пъти с ръка,

никой щом не отговори, влезе вътре боязливо

и багажа си остави до стената мълчаливо.

Зад тезгяха едър мъж със запретнати ръкави,

сплескваше суджуци със ръчищата си здрави.

Брат му, малко отстрани във калпак пари броеше,

свиркаше си със уста, радост в погледа искреше.

Пътника като видяха, бързо сториха си знак,

този, що пари броеше, грабна пълния калпак,

във съседна стая влезе, дето до едно легло

дървена, огромна каца беше пълна със злато.

Там жълтиците изсипа, после превъртя ключа,

Госта той измери с поглед и дебело измуча:

- Казвай дядо, какво искаш, що води те при нас?

- Чедо, дълъг път изминах, затуй много ожаднях.

Знам, че тука, преди време, имаше една чешма,

моля ти се да налееш пълна чаша със вода.

- Имаше, но вече няма - откога пресъхна тя!

Тук е кръчма, мога с вино жаждата да утоля,

ала за една паничка, ти жълтица приготви!

- Как жълтица за паница - нямам аз пари?!

- Като нямаш - бързо вънка, ти повличай крак!

- Да се махна, де да ида? Вън е вече мрак!

- Заминавай във гората - пълно е с вода!

- Та в гората има вълци – жива са беда,

само ако ме надушат, ще ме изядат!

- С един сиромах по-малко не свършва светът!

Странникът навън излезе, кимна със глава,

Вдигна своята десница, промълви едва:

- От чешмата, вместо вино, да шурти вода,

а пък всичките жълтици нека станат трици!

Щом изрече тези думи, във гората влезна,

сред дърветата потъна и съвсем изчезна.

Подир малко над върхарите се яви орлицата

уморена на поляната меко кацна птицата.

От сандъка юнакът скочи на тревата,

а след него и Златушка с кошница в ръката.

Момъкът поклон направи почти до земята:

- Много съм ти благодарен, птицо крилата!

Герданчето от мъниста Златушка й даде

поздрави за майка и братя по нея предаде.

Птицата благослови ги и крила раздвижи:

- Цял живот да сте честити! Да нямате грижи!

- Как обратно ще се върнеш, вече без храна,

свърши хляба и месото, няма и вода?

- Обратният път е лесен, още призори,

при орленцата ще бъда по първи петли.

След това юнакът влязъл при своите братя,

с две-три думи им разказал как убил ламята

и Златушка им представил като годеница,

златни ябълки донесъл в пълна кошница.

- Нека гостите почерпим с вино от зимника!

Не след дълго средният брат започнал да вика:

- Боже, братко, от чешмата пак тече вода!

- Как вода? Отново пробвай дали е така?

- Пробвах! Два пъти опитах! - екнал долу глас.

- Нищо, братя! Ще се върнем при татко у нас!

Малко по-късно, още в същата нощ,

средният заключил вратата на „Последен грош”.

Скоро месецът огрял по-големите братя,

как отиват крадешком със чувал в гората.

Щом се скрили в пущинака, някак изведнъж

пред кръчмата се появил беловласия мъж.

Навел се и вдигнал ключа от земята,

който се изхлузил от джоба на брата.

Кръчмата отворил и смело прекрачил,

после в тъмнината с очи се вторачил,

защото чул някой, че за помощ вика,

някъде отдолу, дето бил зимника,

капака повдигнал и входа разкрил

и Златушка от тъмнината спасил.

- Къде ти е годеникът - попитал старикът

- Видях как в чувала братята му го тикат,

устата му завързаха, за да не вика,

а мен ме затвориха тук във зимника.

- Тръгвай подире ми, и не се плаши!

Всичко, както трябва ще се нареди!

По това време, двамата зли братя,

вървели по тясна пътека в гората.

Много ли, малко ли време вървели,

стигнали кух дънер до който се спрели.

- Пускай чувала! - средният рече.

- Достигнахме вълчото вървище вече.

- Щом месечината зад облак се скрие,

от пещерата  глутница тръгва и вие,

вълците гладни са, ще го открият

и хищни зъби в него ще впият.

Чувала захвърлили те на земята

и развързали на брат си устата:

- Дишай! Не искам ти да умреш,

преди ужас какво е, да разбереш,

щом вълчата глутница дойде при теб

и почне да ръфа, дорде станеш дреп!

- Братчета мили, какво съм ви сторил?

Никой обаче не му отговорил…

Месечината само злината видяла,

но бързо се скрила защото разбрала,

че вълците идват свирепи и гладни

и към юнака ще са безпощадни.

Глутница вълци наблизо завили,

святкащи алчни очи се явили:

- Свърши се с мене, тук ще загина,

Мигар животът ми ще иде мърцина?

Скочил водачът с раззината паст,

щракнал със зъби, но не щеш ли тогаз,

внезапно старикът се появил от гората,

с тояга ударил звяра в главата.

Стреснат вълкът опашка подвил,

свърнал обратно, в храсталака се скрил,

вълчата глутница след него поела,

а Златушка облекчено дъх си поела,

бързо развързала въжетата здрави

и помогнала на годеника си да се изправи.

- Странниче, благодаря ти от все сърце,

но умът ми не може да го побере,

защо моите братя на вълците ме оставиха,

че родна сме кръв, как бързо забравиха?

- Твоите братя са зли и коварни,

 казано просто - не са хора харни!

Искаха, след като от теб се отърват,

Златушка и ябълките да окрадат,

после, когато завърнат се вкъщи

да кажат, че те са ламята убили.

- А какво ли стана с верния ми Марко?

- Скита се на воля под слънцето жарко,

вълчи зъби чупи със свойте подкови

и никой звяр вече не смее да го гони.

А когато Марко за теб се присети,

оглася гората с хиляди тромпети.

Сега си легнете, хубаво поспете

от всичко преживяно се съвземете!

Легнали си двамата и бързо заспали,

че от умора тежка очи им натежали.

Тогава старикът извадил крилете,

здраво прикрепил ги към раменете,

хванал годениците с двете си ръце

и се понесъл към родното селце.

Сред потайна доба, старецът се върна

Марко намери и обратно свърна.

Край на двадесета част

Следва

Любомир Попов