Тримата братя и златната ябълка - 21
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ЧАСТ
У ДОМА
Настъпи утро, свежо и прекрасно
и птичи трели чуваха се ясно.
Юнакът и Златушка още спяха,
а слънчеви лъчи над тях блестяха.
Първа размърда се Златушка,
след нея се събуди и юнака,
девойката косите си оправи,
а момъкът се на нозе изправи.
Огледа се и странника съзря,
до него приближи, не се стърпя,
додето той си плискаше лицето,
попита го далеч ли е селцето.
- От тук, това бе толкова отдавна,
захванахме се със задача славна,
по кървавите дири на ламята,
поехме в търсенето на разплата.
От таз чешма, до свидния ти дом,
ви трябва само един ден пешком.
- Но кой си, дето ме спаси нощес,
избавяйки ме от късмет злочест?
В усмивка чудна, засияло му лицето:
- Да знаеш, че пристигам от небето,
за тебе просто съм „Добрата воля”
и да те пазя от злини е моя роля!
- А братята ми, с тях какво се случи?
- За тях едва ли някой нещо ще научи,
насам поеха, но дели ги сто години път,
ще си останат все на оня кръстопът!
Щом тези думи странникът изрече,
за миг се изпари – изчезна вече.
Със двамата на път магарето поело,
препускайки към родното си село.
А не след дълго във далечината,
видял юнакът стряхата позната.
Проскърцала кованата врата,
но Марко покрай нея прелетя.
Дядо Върбан показа се на прага,
потропвайки със своята тояга,
прикрил очите с длан от слънце ярко,
видя момчето си, девойката и Марко,
ръце протегна и ги поздрави
Златушка слезе и се поклони,
а момъкът целуна му ръката,
разказа как се справил със ламята,
как ябълките златни е прибрал
и после на баща си ги подал.
Старикът кошницата взел,
десницата си вдигнал и подел:
- Жив и здрав бъди ми сине!
Ще направим с теб градини,
с чудни, сладки плодове,
дар за всички от сърце!
От курника петелът се подал,
огледал се и с гръмък глас запял,
проточил шия, пляснал със крила,
проскърцала кованата врата,
разнесъл се протяжният ѝ звук
и приказката свършвам точно тук.
Край!
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
