Тримата братя и златната ябълка - част трета
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СРЕЩАТА НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ С ЛАМЯТА
/Част трета /
Изскърца пак кованата врата,
от конски тропот тръпнеше земята,
в посока Тилилейската гора,
пое големият за среща със ламята.
На рамо с лък, във пояса ножове,
чифте пищови във силяха кожен,
секира остра, сабя дамаскиня
и тежък боздуган на кръста сложен.
Настъпи полунощ и всичко спеше,
и само месечината блестеше
щом конника видя, тя трепна,
премига бързо, сякаш че се сепна:
„Къде така пое, юначе страшен?”
„Къде отивам, теб не те засяга!”
Отвърна ѝ със глас безстрашен,
а пък луната скрила се веднага.
Настъпи мрак и в тишината,
забуха бухал, зашумя гората.
Достигна братът до една поляна,
със риза, цялата от пот обляна.
В пролуката на облачета две,
погледна любопитната луна
и освети за миг старо дръвче,
и златен плод на клончица една.
Във ляво от дървото, като страж,
приличаща на призрачен мираж,
на пост застинала бе купа от сено,
а братът пребледнял като платно,
сниши се, клекна във тревата,
и на лъка опъна тетивата,
секирата до себе си постави,
ножовете във пояса оправи
и вперил поглед в полумрака,
със зъби трака и ламята чака.
Но както си стоеше той на пост,
внезапно появи се странен гост,
плашилото ръцете си разпери:
„Ламята иде!” – братът затрепери
и с глас уплашен се провикна:
„Предай се бързо, или ще ти тикна
една стрела в кратуната ти празна!”,
Но смелостта оказа се напразна,
плашилото към него право скочи,
и гняв във гърлото му заклокочи:
„Ти ли бе? Ти мене ли ше плашиш,
кажи какво дошъл си тук да тражиш?”
„За ябълката тук съм аз пристигнал.”
Отвърнал братът и премигнал…
„За ябълката ли? За нея ли си тука!
Отдавна чакам аз такава слука -
каквото дириш, ще си го получиш
и както да въртиш и да го сучеш,
ти от пердаха няма да се отървеш
и сто тояги по гърба ще отнесеш!”
Плашилото развика се: „Крадец!”
и погна то нещастния беглец…
Търчеше братът цял във пот облян,
а висналият от колана боздуган,
се мяташе ту в дясно, ту във ляво,
налагайки гърбината му здраво.
Накрая в ножницата се препъна,
търкулна се, ръцете си изпъна,
зарита със нозете като бесен,
светът видя му се направо тесен
и ето че плашилото го стигна,
и сабята му дамаскиня вдигна,
и с нея почна здраво да го бие
дорде от болка братът взе да вие:
„За Бога братко! Остави ме жив!
Бъди към мене малко милостив!
Отказвам се от ябълката! Спри!
Веднага ще си тръгна, разбери!”
В този миг пристигнала ламята,
очите ѝ искрели в тъмнината…
Раззинала чудовищната паст
и ябълката глътнала завчас,
а след това вместо разядка,
жребеца тя изяла с една хапка,
крилата си разперила ламята
и се изгубила във тъмнината.
Плашилото на място се завърна,
към ябълката то глава обърна
въздъхна тежко и се вкамени
че за пореден път се провали.
Край на трета част.
Следва…
© Любомир Попов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Какво да кажа....пак същото!Чудесно,изумително разказваш,Любо!Как се събрахте с Рени-все сладкодумници!И ето къде се е "приютила"нейната муза...временно!
-
Благодаря ти, Влади! Желая ти хубав ден!
-
Прекрасно в поетичен стих пресъздаваш известната на всички ни приказка. Поздравления и от мен, Любо!
-
Благодаря Ви, Младен и Ангел за милите думи! Радвам се, че Ви е харесало!
-
Явно братята са били четирима!
Вижда се, че най-мъдрия и най-талантливия е останал с мисия - наблюдател и разказвач. 😄
Защото каква е поуката от Геройството, ако веднага го забравим?
Благодаря за удоволствието в рими, Любо!
С нетърпение (като Плашилото) чакам продължението. -
Приказката за "Тримата братя и златната ябълка" е сред любимите ми приказки. Но да се поднесе в стихотворна форма се изискват безспорни поетични умения. А ти, Любо ги притежаваш!
-
Сърдечно благодаря, Наде!
-
Да ти е живо и здраво слънчицето, Любо!
-
Благодаря ти Еси!
-
Да ти е жива и здрава и много радост да ви носи малката Ели! И определено има късмет с такъв талантлив дядо! С най-добри пожелания!
-
Благодаря Ви, Доче, Ели, Еси, Наде! Снощи, дъщеря ми Гергана ме зарадва с внучка - Елеонора, така че ще има какво да й чета като стане голяма.
-
Поклон! Пред таланта и сладкодумието.
-
Залужава си трудът, който си положил, Любо! Аплодисменти!
-
С възхщение прочетох и очаквам продължението!
Вдъхновение и леко перо, Любо! -
Браво и от мен разказвачо, сладкодумен
-
Светле, благодаря ти!
-
Еха, Браво, Любо!
-
Скъпи приятели, благодаря Ви много за ласкавите отзиви! Запасете се с търпение, защото приказката е доста дълга и придържайки се към чудесния оригинал на Ангел Каралийчев, частите, които ще публикувам са 21 на брой. Желая Ви приятна вечер.
-
Ха, да видим що ще става
в тази древна държава!🇧🇬 -
И аз чакам следващата част!
Доста търпение и труд трябва за такова писане. -
Продължавам да следя. Майстор на приказките в рими си. Благодаря!
-
И римите ти - рими, и ритъмът ти - ритъм, всичко както трябва!...Чудесно, Любо, ще чакам продължението на приказката!...Успех и нататък, Приятелю!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
