Тримата братя и златната ябълка - част трета
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СРЕЩАТА НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ С ЛАМЯТА
/Част трета /
Изскърца пак кованата врата,
от конски тропот тръпнеше земята,
в посока Тилилейската гора,
пое големият за среща със ламята.
На рамо с лък, във пояса ножове,
чифте пищови във силяха кожен,
секира остра, сабя дамаскиня
и тежък боздуган на кръста сложен.
Настъпи полунощ и всичко спеше,
и само месечината блестеше
щом конника видя, тя трепна,
премига бързо, сякаш че се сепна:
„Къде така пое, юначе страшен?”
„Къде отивам, теб не те засяга!”
Отвърна ѝ със глас безстрашен,
а пък луната скрила се веднага.
Настъпи мрак и в тишината,
забуха бухал, зашумя гората.
Достигна братът до една поляна,
със риза, цялата от пот обляна.
В пролуката на облачета две,
погледна любопитната луна
и освети за миг старо дръвче,
и златен плод на клончица една.
Във ляво от дървото, като страж,
приличаща на призрачен мираж,
на пост застинала бе купа от сено,
а братът пребледнял като платно,
сниши се, клекна във тревата,
и на лъка опъна тетивата,
секирата до себе си постави,
ножовете във пояса оправи
и вперил поглед в полумрака,
със зъби трака и ламята чака.
Но както си стоеше той на пост,
внезапно появи се странен гост,
плашилото ръцете си разпери:
„Ламята иде!” – братът затрепери
и с глас уплашен се провикна:
„Предай се бързо, или ще ти тикна
една стрела в кратуната ти празна!”,
Но смелостта оказа се напразна,
плашилото към него право скочи,
и гняв във гърлото му заклокочи:
„Ти ли бе? Ти мене ли ше плашиш,
кажи какво дошъл си тук да тражиш?”
„За ябълката тук съм аз пристигнал.”
Отвърнал братът и премигнал…
„За ябълката ли? За нея ли си тука!
Отдавна чакам аз такава слука -
каквото дириш, ще си го получиш
и както да въртиш и да го сучеш,
ти от пердаха няма да се отървеш
и сто тояги по гърба ще отнесеш!”
Плашилото развика се: „Крадец!”
и погна то нещастния беглец…
Търчеше братът цял във пот облян,
а висналият от колана боздуган,
се мяташе ту в дясно, ту във ляво,
налагайки гърбината му здраво.
Накрая в ножницата се препъна,
търкулна се, ръцете си изпъна,
зарита със нозете като бесен,
светът видя му се направо тесен
и ето че плашилото го стигна,
и сабята му дамаскиня вдигна,
и с нея почна здраво да го бие
дорде от болка братът взе да вие:
„За Бога братко! Остави ме жив!
Бъди към мене малко милостив!
Отказвам се от ябълката! Спри!
Веднага ще си тръгна, разбери!”
В този миг пристигнала ламята,
очите ѝ искрели в тъмнината…
Раззинала чудовищната паст
и ябълката глътнала завчас,
а след това вместо разядка,
жребеца тя изяла с една хапка,
крилата си разперила ламята
и се изгубила във тъмнината.
Плашилото на място се завърна,
към ябълката то глава обърна
въздъхна тежко и се вкамени
че за пореден път се провали.
Край на трета част.
Следва…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
