Тринадесет...
брадви, ножове, мечове и саби...
Нашите братя са ги удряли от завист!
Пишат в учебниците - умирали,
млади, стари...
Защо никой не ги е бранил?
Тринадесет колесници изземат жените
и децата на борците ни за свобода...
Каква е тази бурна завист?
Тринадесет пъти изпитах болката от
лъжите, измяната и парите...
Нашите братя патили са от завист...
Какво сторили са, че да заслужат
такава орис?
Защо никой не им е помогнал?
Тринадесет турски войници тъпкали са...
планините и полята...
Каква е тази бурна ярост?
Тринадесет пъти, тринадесет, тринадесет...
Не сме страдали от числото!
Патили сме, защото...
Защото забравяли сме, че сме братя
и един срещу друг вадили сме сабя...
Плачем, викаме, тресем се...
слаби, силни и пресилни...
Но няма кой да ни помогне...
ако сами не го направим!
© Лефтерчо All rights reserved.
