Може ли човек да е щастлив,
виждайки как другите хора страдат?
Как да искаш да си още жив,
щом трупове край тебе падат?

В дяволския ден от мрачната година 
всички черни котки са поканени.
Древната прокоба никой не подмина

Нито млади, нито стари са пожалени.

Всичко почна най-нормално,
въпреки че бе тринадесети петък.
Хората си казват: „Още малко,
ще избегна участта нелепа.“

Но не би, а провидението се яви 

във ръцете на шофьорка млада.                                

Ударът напълно автобус разби,                                    

сякаш Голиат на път е паднал.

                              
Червеите от земята изпълзяха,                                   

всички котки се покриха в миг.

Сълзите с кръвта в едно се сляха,                             

черни лешояди наредиха се за пир.

Шест душѝ в небето полетяха,                                      

снежнобели гълъби красиви.

Няма вече болка ни тъга голяма,                               

само спомени остават най-мили.