Тринайсет подаръка за Коледа - 2
Днес от Майстора аз ще започна,
че в параклиса стар, запустял
е с венеца от тръни заточен
сам Христос, божа твар не видял.
Но да стане по-празнично вече
пред Света Богородица спирам.
Че Мария ( М-М) с крила я облече
от иконата в нас да се взира.
Претворил се е в лавров венеца,
според светлите думи на Бени.
Аз дочувам, звъни на звънеца
Дядо Коледа. Нека засмени
пред чувала с куплети дотичат
на Контесата всички безумия .
Да е влюбена тя и обичана
и при изгрев, и в нощи безлунни.
А на Хари славянският корен,
в пъстролико дърво разклонил се,
да пребъде вовеки свободен
и да ражда герои и истини.
Да тежи като взрив послеписа
в стиховете на нашия Роби.
Всеки ред, от сърцето написан,
във сърцето на друг е заровен.
На Мисана тополите горди
са с листа от съдбата му лична.
На годините властните орди
пред таланта му да коленичат.
Аз на Паленка питка с маичка
съм готова със обич да меся.
Тя от нея по хапка на всички
ще даде, знам, без моя намеса.
Ще нахрани на Плевел човека,
дето стари чадъри поправя,
да повярвам - просторите леки
пак в душата след него остават.
С много обич на Цветето Синьо
ще запомня словата пред Бога.
Трябва воля и храброст да имаш
и за миг да не казваш: Не мога!
Силен дух има Нина, която
за света, дето луд ни изглежда,
пред светеца с молба от душата
и с молитва за нас се нарежда.
И последната ризица Жени
със надежда в доброто хариза,
но премина през бурни измени
и във пясъци плаващи слиза.
На арената всичко е ясно
за Мислител: Че в кралските ложи
днес са седнали хора опасни,
преоблечени в нашите кожи.
И отново тринайсти фатален
беше този подарък-куплетче.
Аз отивам да пълня чувала,
за да теглят и други късметче.
© Мария Панайотова All rights reserved.
