Тривиално
Затвори ли го?! Моето небе?
Разстреля всички птици –
да не ти попречат.
Зениците ти някой е превзел.
Със сто години самота –
дяволи наказват тебе...
Разсипа ли ги?! Моите звезди?!
По нея. Не блестят...
(А устните ти май че пак
отново мойто име шепнат.)
Разказваш й... На две –на три.
Разкъса ли го?! Своето небе ?!
Със недомлъвки? Нямаш смелост.
Неслученото – твърде обичайно.
Останахме във него аз, и ти,
и две-три полумъртви птици.
Раздра ли го?! Почти парцали?
Размяташ ги, и някак тривиално
присмиваш се на всичко от преди.
...
А дивата Луна – притихнала почти -
във думите ти, уж изречени случайно,
за да ме боли...
© Нели All rights reserved.
