Бих избродила земята за трошичка любов,
бих вървяла ден и нощ - до края;
да получа звездния ù благослов -
по-неземно щастие до днес не зная.
Бих крачила боса в студената зима,
бих изтърпяла бури и урагани,
бих преминала жарки пустини,
преплувала бих морета и океани!!
Бих избродила света за трошичка любов -
като просяк, протегнал длан за милостиня!!
© Валентина Иванова All rights reserved.
А лирическата героиня е направо жалка, без никакво самоуважение.
Как тогава читателите да я уважават?