Трошици
Добър ден,
вироглава и моя
мисъл, счупила нощния плен.
На доброто ми утро в покоя
Драснала стихът обикновен.
Малко странен за хора и птици
Ни лети, нито куца напред
с наранено крило, с пръчка в спици,
с малка грешка в по-горния ред.
Той е ваш и от първата буква
ако има и мъничко страх,
е за тези със другите чувства
обладани и къпани в грях.
Те са толкова бедни. О, Боже !
Имат само пари или власт.
Щастие да се купи не може.
Нито вечност, ни истинска страст.
По небето със кривите спици,
по земята полуокрилен,
този стих носи шепа трошици
един беден да
бъде спасен.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
