Трудно
ТРУДНО
Трудно се пише поезия с химикал,
чувствата са някак други, остри,
че светът, науките веднъж узнал,
остави истините си житейски прости…
Готвим бързо в микровеле фурна,
но друг е ароматът на гозба в гърне;
синевата не е тъй чиста и лазурна,
тегне тежък смог, вместо нежно кадифе…
Погледът ни вече не е чист и ведър,
усмивката ни е порочно изкривена;
дружбата я мерим чак до милиметри,
а обичта ни май отдавна е скопена...
Живеем все на инат и ей така напук,
в таз порочност и житейски грешки;
скотски, бедно и мизерно сред боклук –
не заживяхме щастливо по човешки!...
Виним времето и твореца на съдбата,
свикнахме да бъдем озъбени и зли;
не намираме в себе си човещината –
човеци пак да бъдем бихме ли могли!...
Епопеята тук недовършена остава,
не станахме творци на своята съдба;
докато на чудеса робът се надява –
това не е народ, а жалки същества!...
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.
