Трябва

Poetry

614 0 0

Защо за болката не се говори!

Срам ни е от нея! Отричаме я! Спорим!

Защо за лошото отказваме си спомени?

Защо забравяме грешните пътища избродени?

Нали и те са част от нашето минало?!

Ако отричаме това, което е било,

Как ще посрещнем товара на житейското си колело?

Все в един и същ ли камък ще се спъваме?

Все в един и същ ли вир ще потъваме?

Дали всички народи страдат от този синдром?

Или той живее само в нашия дом?

Трябва някак си да го преборим?

Да го победим и тогава да говорим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0