Oct 11, 2016, 4:41 PM

Съвсем.

  Poetry
461 1 6

Болестта

поднася я

цялата Земя

на гърба си 

без да пита

защо ли се налага...

 

Безинтересни

разговори 

водят дори листата-

отегчени погледи 

разменят си 

и спомагат

за разклащането 

на кичур коса

на живото,

което рядко 

постъпва сред тях. 

 

Самотата

никога не е

само за теб;

съвсем в стила ѝ...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчоглед All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...