Една сълза в очите ми блести -
на болката пожара в мен запали ти.
Няма да те жадувам, както до сега,
но мога ли да те забравя веднага?
С болка ще посрещна новата зора,
тишината с вик ще раздера,
ще помня как изми следите ти дъжда.
Отиде ли си от мен - ти и любовта?
Обърна ми гръб и си тръгна в нощта,
стъпките ти тежки отекват в моята душа.
Върви по пътя, няма да те спра!
Отиваш си, но как да го разбера?