Jul 29, 2005, 9:25 PM

Тръгвай си!

  Poetry
1.8K 0 16

Посветено на "моята половинка"!


Тръгвай си!
Аз няма да те спирам.
Забрави,че себе си ти бях раздала.
Сърцето ми ще страда,но не и да умира,
ще го преживее,няма да е първата раздяла.

Тръгвай си!
По пътя поеми и недей се спира.
Ти сам знаеш,че е по-добре така.
Болката все някога ще си отиде,
само спомените ще се лутат в моята душа.

Забрави ме,
сякаш аз не съществувам.
Отиди при нея,тя може би е по-добра,
но искам да запомниш мойто име,
отекващо в ушите ти -горда,истинска ЖЕНА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен мн ми хареса.Браво.Голяма сила се изисква да тръгнеш напред.Поздравления мн ми хареса
  • Добре,няма да споря с теб!
  • Аз лично подкрепям по-възрастните от мен и много им се възхищавам,но понякога просто не пишем за да бъде "истински стих",а за да излеем насъбралите се чувства в нас.Стиховете не се делят на истински и фалшиви.Те са си просто такива,каквито ние ги сътворим и изградим и всичко зависи от СЪРЦЕТО.Светльо,не съм казала,че си злобар.Подходът ти към по-младите е груб-нищо повече.Но наистина,аз трябва да мина по дълъг път,за да достигна това което сте всъщност всички вие и не бързам да го измина.Та нали човек се учи от грешките си.Следващия път ще се постарая да напиша нещо,което ще ти хареса.
  • Не се чувствай виновен за нищо..Станиславе!Дайк се опита ...по един интересен начин да поднесе ..истината...но не бе разбран!Значи трябва директно!Поздрав!Веси
  • а и талантливия човек винаги е крайностен ))))))))))))
    Ей сега ще пропиша чалга )))))
    Ама ми хареса написаното от теб Светльо
    Хайде стига че да не стане":
    "Младите не уважават старите
    не се вслушват в съветите им..."
    Надпис от египетска гробница не"нам кой си век преди новата ера

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...