Aug 14, 2008, 8:25 AM

Тръгвай си...

  Poetry » Love
1K 0 27

                Тръгвай си...

Тръгвай си - и не брой стъпалата -
моят храм е много висок,
тръгвай си - ти премина реката -
няма брод отново назад!...

Даже сянка след теб не остана,
нито вопъл, нито пък стон,
няма я - твоята обич я няма -
срутих аз твоя амвон!...

Но аз не търся вината
нито в теб, нито в мен,
просто тъй отсъди съдбата -
да си тръгнеш от мен този ден!...

Тръгвай си - и запалил цигара,
бавно слизай от моя сарай,
някой ден ще намериш ли гара,
пристан вечен - илюзорен рай!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Писано е с много любов .. и тъга .. ! Браво ..разбирам те !
  • Прекрасно стихотворение! Поздравления!!!
  • моят храм е много висок...
    хубаво е ...макар и тъжно...с обич...
  • Тръгвай си - и не брой стъпалата -
    моят храм е много висок
    -------------------------
    Който те заслужава ще изкачи стъпалата! Заслужаваш!

  • Само една истинска жена може да реагира така!!! Браво, Таня, разкошен и силен стих!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...