Тръгвай си...
Тръгвай си...
Тръгвай си - и не брой стъпалата -
моят храм е много висок,
тръгвай си - ти премина реката -
няма брод отново назад!...
Даже сянка след теб не остана,
нито вопъл, нито пък стон,
няма я - твоята обич я няма -
срутих аз твоя амвон!...
Но аз не търся вината
нито в теб, нито в мен,
просто тъй отсъди съдбата -
да си тръгнеш от мен този ден!...
Тръгвай си - и запалил цигара,
бавно слизай от моя сарай,
някой ден ще намериш ли гара,
пристан вечен - илюзорен рай!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
