Тръгвам
Последен поглед в твоите очи,
след него ще си тръгна, сляпа...
Ще се препъвам и ще ми горчи,
и ще боли, сърцето ми ще драпа.
Но ще си тръгна, няма път напред.
Не, има, но той води към огнище,
а аз изгарям, в сърцето нямам лед,
остана ли, ще станеш пепелище...
Звука дочувам, отчетливо и ясно
той гали, стяга със невидимо въже.
Един е кръстът, за двама ни е тясно,
тежи товарът, непосилен за мъже.
Ще избягам, ще се скрия надалече
да не дочувам песен, галещ зной...
Не ще се върна, нямам сили вече
и право нямам... Кръстът си е мой.
02.06.2008г
(цикъл "Черно перо")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
