Тръгвам(набързо бележка за сбогом)
Отивам си... тръгвам, крещя,
само моят вик
попива твоето внимание.
Ограбена от всички и от теб,
тръгвам.
Към своето вчера.
Лед. Ледът е отнел
восъчните крила - и полет,
полет надолу, без страх.
Тръгвам.
Назад, обратно, навътре,
отлъчена от себе си,
пътувам.
Далеч от твоята мъгла,
от прашния простор,
без възражение.
Тръгвам.
Тихо тровят се дните ми,
отронват люспи смърт
от изсъхналото щастие.
Последно шепне моя вик
топен от купена,
ненужна,
мъртва чувственост.
Не взимам нищо,
нямам.
Сбогувах се набързо
с лукавия измамник-спомен
и... Тръгвам.
(от мен нищо не остана)
© Рая Борисова All rights reserved.
