| Тръгваш ли? Сама ли ме оставяш? | |||
| Изстинало в нощта самотно тяло. | |||
| Аз искам само да не ме забравяш. | |||
| Сърцето счупено да бъде цяло | |||
| Тръгваш ли? Недей! Върни се! | |||
| Да седнем двама тихо под дъжда | |||
| Болката моя изпий,усмихни се | |||
| Все едно заминаването е лъжа | |||
| Тръгваш ли?За мъничко поспри се | |||
| В лицето тъжно искам да се взреш | |||
| Когато се нагледаш обърни се | |||
| И всичко някой ден ще разбереш! | |||
© Вилислава Пламенова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
