Трънен венец

Dec 21, 2008, 10:51 AM

Poetry

841 0 1

Гледам през прозореца -
навън слънце грее, играят деца.
Не помня кога за последно
се радвах на света.
Сега на бездна ми прилича
и го мраза от все сърце и душа.
Насмешка, злоба, ярост
са човешките лица.
От устните греховни думи излизат.
Миналото незабравено,
нормално ми се струваше.
Да чувам ругатни, клевети и закани ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Трънен венец

Искате да прочетете повече?

Random works