Ето че обикнах
даже с тебе свикнах
обичам да ти казвам
колко те обичам.
Живота ми без теб е
пълна тишина
и щом теб те няма
потъвам в тъга.
Недей да ме оставяш
недей да ме забравяш
тъжни ще са дните
и във мен ще са сълзите.
Ето че те има
да при мен си тука
нека вдигнем чаши
на всичките напук.
14.03,2013год
© Кармен николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
