Цената на свободата

Когато си роден в затвора

не сам, а с други хора.

Тогава често са така нещата

с взор вперен си ти в свободата.

Навън от тази клетка тясна

сияе и блести небето ясно.

Вълшебен е света изцяло

проблясва в слънцето огряло.

Оковите тежат ти на снагата

заключени ръцете и краката.

Устата е запушена тя също тук

безсилна ни за стон и ни за звук.

И някак си преди съвсем да паднеш

ключа напираш да откраднеш.

Логично е отключиш ли вратата

ти с радост да посрещаш свободата.

И там разбираш за измамата голяма

вън осъзнаваш свобода че няма.

И вече няма я чинийката с храната,

а хищен ястреб дебне те от небесата.

И тук усещаш липсва ти затвора

за тебе да се грижат други хора.

Решетки пазят те от небесата

от хищното око на свободата.

Разбираш вече истината за цената

и знаеш колко струва свободата.

И бързо трябва да научиш правилата

да можеш да живееш тук с нещата.

Рискуваш вечер да си легнеш гладен

или от някой друг да си изяден.

И свободата трябва да се извоюва,

борба е тя, не просто съществува.

Но идва поколението над нещата

за даденост приема днеска свободата.

Те мислят си тя просто съществува

за нея няма нужда вече да воюват.

Така стоят сега в света нещата

и хората забравили са за цената.

За нещо като нея няма да се борят

в окови мрачни пак ще ги затворят!