18.12.2025 г., 13:23

Цената на свободата

38 0 0

Когато си роден в затвора

не сам, а с други хора.

Тогава често са така нещата

с взор вперен си ти в свободата.

 

Навън от тази клетка тясна

сияе и блести небето ясно.

Вълшебен е света изцяло

проблясва в слънцето огряло.

 

Оковите тежат ти на снагата

заключени ръцете и краката.

Устата е запушена тя също тук

безсилна ни за стон и ни за звук.

 

И някак си преди съвсем да паднеш

ключа напираш да откраднеш.

Логично е отключиш ли вратата

ти с радост да посрещаш свободата.

 

И там разбираш за измамата голяма

вън осъзнаваш свобода че няма.

И вече няма я чинийката с храната,

а хищен ястреб дебне те от небесата.

 

И тук усещаш липсва ти затвора

за тебе да се грижат други хора.

Решетки пазят те от небесата

от хищното око на свободата.

 

Разбираш вече истината за цената

и знаеш колко струва свободата.

И бързо трябва да научиш правилата

да можеш да живееш тук с нещата.

 

Рискуваш вечер да си легнеш гладен

или от някой друг да си изяден.

И свободата трябва да се извоюва,

борба е тя, не просто съществува.

 

Но идва поколението над нещата

за даденост приема днеска свободата.

Те мислят си тя просто съществува

за нея няма нужда вече да воюват.

 

Така стоят сега в света нещата

и хората забравили са за цената.

За нещо като нея няма да се борят

в окови мрачни пак ще ги затворят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...