Тук
Тук е моето място. Нямам други животи
и не искам отново в страх да бъда обричан.
Тук обичам деня. И звездите самотни
със които нощта, всяка вечер съм сричал.
Тук съм пял от любов. И от болка съм плакал
и без думи - и сам - всяка нощ съм умирал.
Тук съм спал под дъжда. И зората съм чакал
да докосне деня - своя сън избродирал.
Тук е моето детство. С всички рошави спомени,
с всички топли недели, недоспали съня си заченат.
Като слънчеви зайчета. От стъклото измамени
и поискали с лятото - свойте мисли да сменят.
Тук е мойта любов. Като късче от вятъра,
през което пречупени всички чувства минават.
Имам толкова много. И макар прокълнато,
мойто старо небе... никой миг не забравя...
© Чавдар All rights reserved.
