23.01.2013 г., 10:33 ч.

Тук 

  Поезия » Философска
543 0 6

Тук е моето място. Нямам други животи

и не искам отново в страх да бъда обричан.

Тук обичам деня. И звездите самотни

със които нощта, всяка вечер съм сричал.

 

Тук съм пял от любов. И от болка съм плакал

и без думи - и сам - всяка нощ съм умирал.

Тук съм спал под дъжда. И зората съм чакал

да докосне деня - своя сън избродирал.

 

Тук е моето детство. С всички рошави спомени,

с всички топли недели, недоспали съня си заченат.

Като слънчеви зайчета. От стъклото измамени

и поискали с лятото - свойте мисли да сменят.

 

Тук е мойта любов. Като късче от вятъра,

през което пречупени всички чувства минават.

Имам толкова много. И макар прокълнато,

мойто старо небе... никой миг не забравя...

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??