Тук беше

                 Няколко метри

                              застлани с тъга.

                 Издрани стъкла

                              и сърца -

                  и блясък, и крясък, и радост.

                              Тук беше,

                   детето, което в количката спеше,

                               на прохлада в засада

                   от грижи и обич.

                                Къде е сега?

                    Момичето влюбено -

                                 тогава - говори с луната.

                     Днес, е жената,

                                 която отсреща продава цветя.

                     Всеки цвят е мечта.

                                 Тя знае това.

                      Липата от малка цъфтеше.

                                  А върбата - съсечена плака

                      и от мъка - умря.

                                   Цял един свят -

                       в окована земя.

                                     Синор - забравен,

                        между преди и сега.

                                       Тук беше.