Тук беше
Тук беше
Няколко метри
застлани с тъга.
Издрани стъкла
и сърца -
и блясък, и крясък, и радост.
Тук беше,
детето, което в количката спеше,
на прохлада в засада
от грижи и обич.
Къде е сега?
Момичето влюбено -
тогава - говори с луната.
Днес, е жената,
която отсреща продава цветя.
Всеки цвят е мечта.
Тя знае това.
Липата от малка цъфтеше.
А върбата - съсечена плака
и от мъка - умря.
Цял един свят -
в окована земя.
Синор - забравен,
между преди и сега.
Тук беше.
© Виолета Томова All rights reserved.
