Тук живея
Размълчах се нещо...
Онемях.
И това е повод
да послушам
как се ражда тихо пролетта
и земята бавно се събужда.
Чувам подминавани неща -
порива на вятъра,
капчука,
как си идва някой у дома,
а не знаех, че живее тука...
Мъркане на коте в ранен час,
папагал, говорещ неразбрано,
гукащите гълъби пред нас,
огладнели още много рано;
песен и пиано с нежен глас
по тръбите тихо се разнасят
и дъждът по стария перваз
тихо тропа,
сякаш им приглася...
Детски говор,
придружен от смях -
може би родители се смеят...
Хубаво е!
Просто помълчах
и послушах -
ето тук
живея...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Благодаря ти!
