11.02.2009 г., 12:41

Тук живея

887 0 21
 

Размълчах се нещо...

Онемях.

И това е повод

да послушам

как се ражда тихо пролетта

и земята бавно се събужда.

Чувам подминавани неща -

порива на вятъра,

капчука,

как си идва някой у дома,

а не знаех, че живее тука...

Мъркане на коте в ранен час,

папагал, говорещ неразбрано,

гукащите гълъби  пред нас,

огладнели още много рано;

песен и пиано с нежен глас

по тръбите тихо се разнасят

и дъждът по стария перваз

тихо тропа,

сякаш им приглася...

Детски говор,

придружен от смях -

може би родители се смеят...

 

Хубаво е!

Просто помълчах

и послушах -

ето тук

живея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...