Jun 25, 2011, 4:08 PM

Тук сме

622 0 1

Била съм.

И сега съм тук.

Цветята пак споделяха

благоуханния си аромат,

птиците не спираха

да пеят песента

на радостта.

Хора се убиваха,

предаваха,

осакатяваха.

Обичаха се,

вдъхновяваха се

и се спасяваха.

Шестваше Духът,

у хората възрастваше.

Отколе своите събира,

да пребивават заедно

в мира.

Танцуваме.

Мълчим.

И съзидаваме.

Били сме.

Тук сме и сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...