25.06.2011 г., 16:08

Тук сме

626 0 1

Била съм.

И сега съм тук.

Цветята пак споделяха

благоуханния си аромат,

птиците не спираха

да пеят песента

на радостта.

Хора се убиваха,

предаваха,

осакатяваха.

Обичаха се,

вдъхновяваха се

и се спасяваха.

Шестваше Духът,

у хората възрастваше.

Отколе своите събира,

да пребивават заедно

в мира.

Танцуваме.

Мълчим.

И съзидаваме.

Били сме.

Тук сме и сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....