Тука има
/песен за Света Маяковски/
От тънка струна
избликва звук.
Дъхът ми руна
от скреж е – тук.
Изпърха птиче,
изпука клон.
В снега – лисиче
в червен балтон.
Накуп шишарки –
под смърч напет.
Със змийски шарки –
поточе в лед.
Молци под щампа
се молят в дим.
Понесъл лампа –
сам Аладин.
Залутан облак
роси листа,
а пролив с провлак
менят места.
Самур намусен
клечи в калта
и без кожуси
хора – в палта.
Разбъркват рими,
прибавят цвят,
отпенват зими
в гърнето Свят.
И в стих изгубен,
намерен тук,
привидно труден,
събран напук,
без дух търговски,
останал там,
на Маяковски
светът е храм.
11.01.2022
https://www.youtube.com/watch?v=hCZ3vkAhlwI
https://www.youtube.com/watch?v=FrZfpEDyO7s
© Мария Димитрова All rights reserved.
