Безсънните клепачи на човека

решил да стори някому добро, 
затварят се смирени със утеха, 
че може да заспива всяко зло. 
Заблудата е живо доказателство, 
че който има лоши намерения, 
съдбата ще го съди за предателство  
към Бога, дето дал му е рождение... 
Уви, на мъченика му се дава 
от мъката да черпи вдъхновение. 
Наум във ъгъла да страда 
и кротко да твори стихотворения... 
А после да живее по калъпа 
на сган от изродени нихилисти, 
събрали безлюбовие във плът, 
досущ като злокачествена киста! 
Да диша под словесната лaвина 
на чувства осъзнати и прозрения. 
Разпни го - да крещят, макар невинен 
от грешници да моли опрощение... 
Но даже и в привидния му страх, 
поетът не избира да мълчи. 
От гроба си дори би станал прав 
да каже всичко, дето ви боли... 
Недейте да се ровите за камъни! 
Мен с истини отдавна ме замерят. 
С тях вдигнах за невярващите храмове, 
поне да търсят Господ във неделя... 
А моите клепачи от тревогата 
склопят ли се в покой да ме заспиват, 
унасям се с надеждата, че в хората 
заблудата ми няма да е жива... 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
12.04.2024